Среща...
Среща...
Каква бе тая Гравитация, която
ни грабна в оня звезден кръстопът
и с мощ на гравитационен вятър –
завихри и желания и плът!...
Каква бе тая мълния, която
в душите очерта с невидим знак,
предчувствие – в инстинктите познато –
разтърсващо в реалността... Но как?...
Ще припознаем всички лунни нощи
и нови фантастични светове́,
а неосъзнатото в душите о́ще –
с чаровната си власт ще ни зове́...
... Ще бродим нощем като лунатици:
безсънни, малко луди във нощта,
а аз ще пожелая да си Жрицата –
на моят храм спасен от пепелта!...
15.10.2020.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
