Oct 16, 2020, 4:31 PM

Среща...

  Poetry » Other
391 0 0

 

Среща...

 

Каква бе тая Гравитация, която

ни грабна в оня звезден кръстопът

и с мощ на гравитационен вятър –

завихри и желания и плът!...

 

Каква бе тая мълния, която

в душите очерта с невидим знак,

предчувствие – в инстинктите познато –

разтърсващо в реалността... Но как?...

 

Ще припознаем всички лунни нощи

и нови фантастични светове́,

а неосъзнатото в душите о́ще –

с чаровната си власт ще ни зове́...

 

... Ще бродим нощем като лунатици:

безсънни, малко луди във нощта,

а аз ще пожелая да си Жрицата

на моят храм спасен от пепелта!...

 

15.10.2020.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...