11 oct 2024, 0:37

Среща

  Poesía
506 9 10

 

Откога някой друг ме обича

и ме пази в студения ден,

две деца - те на него приличат

и са целият космос за мен!

 

Теб те няма на тази картина!

Даже споменът с теб избледня!

Даже толкова време измина,

че не търся у тебе вина.

 

Ако мога назад да погледна –

не тъгувай, съдбата реши!

Тази среща за нас е последна…

и добре, че тогава сгреши!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Мария! Бъди винаги добре дошла! Желая ти много успехи и вдъхновение! Весели празници!
  • Хареса ми тази подплатена с правилни решения житейска решителност!
    Много фин и точен изказ, облечен в сгъстени от отдалечилото ви време чувства. Винаги съм нахранена с поезия, когато посетя твоята страничка! Благодаря ти!❤️
  • Благодаря ти, Юри! 😊
  • Леко тъжно, с добър финал. Ели!!! 😊
  • Благодаря ви, приятели, Миночка, Младене, Албенче, Люси и ИнаКалина! Вървете по свой собствен път и бъдете щастливи!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...