Среща
Вървях по пътя си – изневиделица те срещнах,
ти поклони се и целуна ми ръка;
и заедно по пътя общ със теб поехме,
безумно влюбени, подвластни на страстта.
Но сякаш с времето се потуши, угасна
пламъкът, що светеше във нашите очи;
и както си вървяхме пътят се разрасна –
наляво аз поех, надясно тръгна ти.
И днес, след толкова години, те срещам пак –
отново спомените позабравени изплуват,
променените лица с усмивка дават знак,
старите приятели студено се ръкуват.
Един във друг изстинало се взираме
и търсим, ровим в непознатите сърца –
откриваме, че чувствата далечни и отминали
се сякаш стоплиха от допира в студената ръка…
© Теди Todos los derechos reservados