Jun 2, 2010, 11:33 AM

Среща 

  Poetry » Love
766 0 1

Среща

 

Вървях по пътя си – изневиделица те срещнах,

ти поклони се и целуна ми ръка;

и заедно по пътя общ със теб поехме,

безумно влюбени, подвластни на страстта.

 

Но сякаш с времето се потуши, угасна

пламъкът, що светеше във нашите очи;

и както си вървяхме пътят се разрасна –

наляво аз поех, надясно тръгна ти.

 

И днес, след толкова години, те срещам пак –

отново спомените позабравени изплуват,

променените лица с усмивка дават знак,

старите приятели студено се ръкуват.

 

Един във друг изстинало се взираме

и търсим, ровим в непознатите сърца –

откриваме, че чувствата далечни и отминали

се сякаш стоплиха от допира в студената ръка…

 

© Теди All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??