Среща

Вървях по пътя си – изневиделица те срещнах,

ти поклони се и целуна ми ръка;

и заедно по пътя общ със теб поехме,

безумно влюбени, подвластни на страстта.

Но сякаш с времето се потуши, угасна

пламъкът, що светеше във нашите очи;

и както си вървяхме пътят се разрасна –

наляво аз поех, надясно тръгна ти.

И днес, след толкова години, те срещам пак –

отново спомените позабравени изплуват,

променените лица с усмивка дават знак,

старите приятели студено се ръкуват.

Един във друг изстинало се взираме

и търсим, ровим в непознатите сърца –

откриваме, че чувствата далечни и отминали

се сякаш стоплиха от допира в студената ръка…