28 oct 2004, 1:27

Среща

  Poesía
1.4K 0 0

Гледам теб и си представям истински
картини от бъдеще неопределено.
Очите ми светлозелени се взират в твоите жълти
отразяващи мен почти без разлика
чувствата ми се карат помежду си, но всички ти казват
добре дошла отново
И питам те. Какво съм аз?
а ти мълчейки, само с устни отговаряш
- малко детско влакче, товарно
пълниш се с въглища и скрап, а ме искаш
мен - експресът, спиращ рядко
винаги бързащ към старите гари пълни с нови хора.
Не си подхождаме.
После тръгваш, отново пълна с красиви емоции,
а аз чакам пореден товар от душевни отпадъци.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Миланов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...