Oct 28, 2004, 1:27 AM

Среща 

  Poetry
1089 0 0

Гледам теб и си представям истински
картини от бъдеще неопределено.
Очите ми светлозелени се взират в твоите жълти
отразяващи мен почти без разлика
чувствата ми се карат помежду си, но всички ти казват
добре дошла отново
И питам те. Какво съм аз?
а ти мълчейки, само с устни отговаряш
- малко детско влакче, товарно
пълниш се с въглища и скрап, а ме искаш
мен - експресът, спиращ рядко
винаги бързащ към старите гари пълни с нови хора.
Не си подхождаме.
После тръгваш, отново пълна с красиви емоции,
а аз чакам пореден товар от душевни отпадъци.

© Милан Миланов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??