20 sept 2008, 20:40

Среща

  Poesía » Civil
1.1K 0 1

Здравей, приятелко, седни до мен

да възкресиме спомените стари,

да си припомним в този слънчев ден

за миналото ни, което пари.

За младостта, която отлетя,

за безвъзвратно миналите дни,

за любовта, която ни заля;

сърцата ни, която изгори.

За нашите приятели, които

животът разпиля като листа,

подгонени от вятър ненаситен,

оставил ни с обрулена душа.

Повярвай ми, не исках да сме тъжни

във този толкова специален ден,

очите само мъничко са влажни -

ти миналото възкреси във мен.

Приятелко, от все сърце желая

да бъдеш здрава, радост и късмет.

Да молим Бог да бъде с нас и зная,

с любов ще ни закриля и напред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пожелавам ви много щастие и хубави моменти!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...