20 sept 2008, 20:40

Среща

  Poesía » Civil
1.1K 0 1

Здравей, приятелко, седни до мен

да възкресиме спомените стари,

да си припомним в този слънчев ден

за миналото ни, което пари.

За младостта, която отлетя,

за безвъзвратно миналите дни,

за любовта, която ни заля;

сърцата ни, която изгори.

За нашите приятели, които

животът разпиля като листа,

подгонени от вятър ненаситен,

оставил ни с обрулена душа.

Повярвай ми, не исках да сме тъжни

във този толкова специален ден,

очите само мъничко са влажни -

ти миналото възкреси във мен.

Приятелко, от все сърце желая

да бъдеш здрава, радост и късмет.

Да молим Бог да бъде с нас и зная,

с любов ще ни закриля и напред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пожелавам ви много щастие и хубави моменти!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...