Здравей, приятелко, седни до мен
да възкресиме спомените стари,
да си припомним в този слънчев ден
за миналото ни, което пари.
За младостта, която отлетя,
за безвъзвратно миналите дни,
за любовта, която ни заля;
сърцата ни, която изгори.
За нашите приятели, които
животът разпиля като листа,
подгонени от вятър ненаситен,
оставил ни с обрулена душа.
Повярвай ми, не исках да сме тъжни
във този толкова специален ден,
очите само мъничко са влажни -
ти миналото възкреси във мен.
Приятелко, от все сърце желая
да бъдеш здрава, радост и късмет.
Да молим Бог да бъде с нас и зная,
с любов ще ни закриля и напред.
© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados