20 sept 2008, 20:40

Среща

  Poesía » Civil
1.1K 0 1

Здравей, приятелко, седни до мен

да възкресиме спомените стари,

да си припомним в този слънчев ден

за миналото ни, което пари.

За младостта, която отлетя,

за безвъзвратно миналите дни,

за любовта, която ни заля;

сърцата ни, която изгори.

За нашите приятели, които

животът разпиля като листа,

подгонени от вятър ненаситен,

оставил ни с обрулена душа.

Повярвай ми, не исках да сме тъжни

във този толкова специален ден,

очите само мъничко са влажни -

ти миналото възкреси във мен.

Приятелко, от все сърце желая

да бъдеш здрава, радост и късмет.

Да молим Бог да бъде с нас и зная,

с любов ще ни закриля и напред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бояна Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пожелавам ви много щастие и хубави моменти!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...