20 сент. 2008 г., 20:40

Среща

1.1K 0 1

Здравей, приятелко, седни до мен

да възкресиме спомените стари,

да си припомним в този слънчев ден

за миналото ни, което пари.

За младостта, която отлетя,

за безвъзвратно миналите дни,

за любовта, която ни заля;

сърцата ни, която изгори.

За нашите приятели, които

животът разпиля като листа,

подгонени от вятър ненаситен,

оставил ни с обрулена душа.

Повярвай ми, не исках да сме тъжни

във този толкова специален ден,

очите само мъничко са влажни -

ти миналото възкреси във мен.

Приятелко, от все сърце желая

да бъдеш здрава, радост и късмет.

Да молим Бог да бъде с нас и зная,

с любов ще ни закриля и напред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пожелавам ви много щастие и хубави моменти!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...