29 oct 2008, 9:19

Среща на Олимп

1.1K 0 9

С Р Е Щ А  на О Л И М П

 

Да бъда Бог - това ми бе мечтата,

и аз поех към гордия Олимп -

напук на завистта и суетата,

да седна на заветния килим.

 

"Къде си тръгнал, стой си на земята!" -

съветват ме нон стоп езици зли,

а аз цял век в агония се мятам,

пронизван от най-нежните стрели.

 

Днес имам стари рани от стрелите,

но се катеря с дух неутолим

и следвам точно пътя на орлите,

и зная: Ти ме чакаш на Олимп!

 

Пак стана тясно долу, на земята,

но аз летя през огън и през дим.

Завистници в агония се мятат...

А аз ще те прегърна на Олимп!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поезия до мозъка на костите!
  • Страхотно!
    Радвам се, че те открих!
  • не спирай да се катариш и да се бориш! само ти знаеш какво ( кого ) те чака на върха! поздрав!
  • Да пратиш картичка!
    Картичка викам, не мълния! Повтарям, че знам ли докъде си стигнал и има ли чуваемост...
    Поздрави!
  • А аз ще те прегърна на Олимп!- Много мила прегръдка ще бъде... Прекрасно стихотворение! Поздравления от мен!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...