Среща на Олимп
С Р Е Щ А на О Л И М П
Да бъда Бог - това ми бе мечтата,
и аз поех към гордия Олимп -
напук на завистта и суетата,
да седна на заветния килим.
"Къде си тръгнал, стой си на земята!" -
съветват ме нон стоп езици зли,
а аз цял век в агония се мятам,
пронизван от най-нежните стрели.
Днес имам стари рани от стрелите,
но се катеря с дух неутолим
и следвам точно пътя на орлите,
и зная: Ти ме чакаш на Олимп!
Пак стана тясно долу, на земята,
но аз летя през огън и през дим.
Завистници в агония се мятат...
А аз ще те прегърна на Олимп!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Христов Всички права запазени
