29 окт. 2008 г., 09:19

Среща на Олимп

1.1K 0 9

С Р Е Щ А  на О Л И М П

 

Да бъда Бог - това ми бе мечтата,

и аз поех към гордия Олимп -

напук на завистта и суетата,

да седна на заветния килим.

 

"Къде си тръгнал, стой си на земята!" -

съветват ме нон стоп езици зли,

а аз цял век в агония се мятам,

пронизван от най-нежните стрели.

 

Днес имам стари рани от стрелите,

но се катеря с дух неутолим

и следвам точно пътя на орлите,

и зная: Ти ме чакаш на Олимп!

 

Пак стана тясно долу, на земята,

но аз летя през огън и през дим.

Завистници в агония се мятат...

А аз ще те прегърна на Олимп!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поезия до мозъка на костите!
  • Страхотно!
    Радвам се, че те открих!
  • не спирай да се катариш и да се бориш! само ти знаеш какво ( кого ) те чака на върха! поздрав!
  • Да пратиш картичка!
    Картичка викам, не мълния! Повтарям, че знам ли докъде си стигнал и има ли чуваемост...
    Поздрави!
  • А аз ще те прегърна на Олимп!- Много мила прегръдка ще бъде... Прекрасно стихотворение! Поздравления от мен!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...