30 ago 2007, 19:43

СРЕЩА ОТКРОВЕНЧЕСКА

  Poesía
882 0 24

Чудно нещо си е Варна,
(той е моят роден град),
но за случая особен,
гостенка му бях и аз.

Приветливи домакини
ни посрещнаха в захлас,
и във Морската градина
запознахме се за час.

То прегръдки,то целувки,
възклицания безчет.
Ех, че чудна вечер беше -
откровенчески разцвет.

Корабчето екзотично
с име "семпло" на пират,
приюти ни и показа
варненския табиат.

После Мостът на въздишките,
ни пегърна със любов,
и преминахме "сериозно",
крачещ всеки мълчешком.

Пантеонът пък отприщи
романтични ни души,
и заляхме го със рими,
чак до ранните зори.

Ех, че среща откровенческа,
чак до радостна сълза.
Нека да не е последната,
тази среща на духа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...