30 ago 2007, 19:43

СРЕЩА ОТКРОВЕНЧЕСКА

  Poesía
879 0 24

Чудно нещо си е Варна,
(той е моят роден град),
но за случая особен,
гостенка му бях и аз.

Приветливи домакини
ни посрещнаха в захлас,
и във Морската градина
запознахме се за час.

То прегръдки,то целувки,
възклицания безчет.
Ех, че чудна вечер беше -
откровенчески разцвет.

Корабчето екзотично
с име "семпло" на пират,
приюти ни и показа
варненския табиат.

После Мостът на въздишките,
ни пегърна със любов,
и преминахме "сериозно",
крачещ всеки мълчешком.

Пантеонът пък отприщи
романтични ни души,
и заляхме го със рими,
чак до ранните зори.

Ех, че среща откровенческа,
чак до радостна сълза.
Нека да не е последната,
тази среща на духа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...