30.08.2007 г., 19:43

СРЕЩА ОТКРОВЕНЧЕСКА

878 0 24

Чудно нещо си е Варна,
(той е моят роден град),
но за случая особен,
гостенка му бях и аз.

Приветливи домакини
ни посрещнаха в захлас,
и във Морската градина
запознахме се за час.

То прегръдки,то целувки,
възклицания безчет.
Ех, че чудна вечер беше -
откровенчески разцвет.

Корабчето екзотично
с име "семпло" на пират,
приюти ни и показа
варненския табиат.

После Мостът на въздишките,
ни пегърна със любов,
и преминахме "сериозно",
крачещ всеки мълчешком.

Пантеонът пък отприщи
романтични ни души,
и заляхме го със рими,
чак до ранните зори.

Ех, че среща откровенческа,
чак до радостна сълза.
Нека да не е последната,
тази среща на духа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...