За Юри!
Под шипковия храст през n-ти ден
с разхвърляни коси и без задръжки,
витаех в облаците и събирах тен,
прозявах се и смучех "Лукче".
И докато говорех си наум,
а гласно ронех чувствени въздишки,
чух някакъв неустоим, вълшебен звук.
Погледнах–кон, а върху него принц от приказките!
Небето се удави в светлина.
Бе тъй прекрасен в мушамяната си роба!
Изпаднах в ужас. "Бре! Ами сега?!" ...