Среща при шипковия храст
За Юри!
Под шипковия храст през n-ти ден
с разхвърляни коси и без задръжки,
витаех в облаците и събирах тен,
прозявах се и смучех "Лукче".
И докато говорех си наум,
а гласно ронех чувствени въздишки,
чух някакъв неустоим, вълшебен звук.
Погледнах–кон, а върху него принц от приказките!
Небето се удави в светлина.
Бе тъй прекрасен в мушамяната си роба!
Изпаднах в ужас. "Бре! Ами сега?!"
Не бях подготвена за среща с таз особа!
Пришпорваше животното в несвяст.
Със поглед стрелкаше сърцето ми примряло.
Изопна поводите. Шипковият храст
огъна се пред мъжката му тяга.
От коня скочи, дръпна си доспеха
и силно кресна "Здрасти! Аз съм Юри!"
А после рязко падна на колене
и ми дари емотиконче със целувка.
Подсмръкнах и с премрежени очи
му върнах сърчиценце със стреличка.
Той бръкна в джоба си, ухилен до уши
и ми поднесе кроасан и маргаритка.
И тъй, унесени в любезности жълтави
и морно легнали на мушамяната му роба,
не сме усетили как сладко сме заспали
във виртуален рай,
пред слисаните погледи на хората.
Край.
© Ирина Колева All rights reserved.
- дет' се вика, аз на бялото черно нивгаш не мога да кажа 
