Среща при шипковия храст
За Юри!
Под шипковия храст през n-ти ден
с разхвърляни коси и без задръжки,
витаех в облаците и събирах тен,
прозявах се и смучех "Лукче".
И докато говорех си наум,
а гласно ронех чувствени въздишки,
чух някакъв неустоим, вълшебен звук.
Погледнах–кон, а върху него принц от приказките!
Небето се удави в светлина.
Бе тъй прекрасен в мушамяната си роба!
Изпаднах в ужас. "Бре! Ами сега?!"
Не бях подготвена за среща с таз особа!
Пришпорваше животното в несвяст.
Със поглед стрелкаше сърцето ми примряло.
Изопна поводите. Шипковият храст
огъна се пред мъжката му тяга.
От коня скочи, дръпна си доспеха
и силно кресна "Здрасти! Аз съм Юри!"
А после рязко падна на колене
и ми дари емотиконче със целувка.
Подсмръкнах и с премрежени очи
му върнах сърчиценце със стреличка.
Той бръкна в джоба си, ухилен до уши
и ми поднесе кроасан и маргаритка.
И тъй, унесени в любезности жълтави
и морно легнали на мушамяната му роба,
не сме усетили как сладко сме заспали
във виртуален рай,
пред слисаните погледи на хората.
Край.
© Ирина Колева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ехххххх, очите (даааа, на 100 процента съгласен
- дет' се вика, аз на бялото черно нивгаш не мога да кажа , което си е вярно, си е вярно)!!! -
Хахаха! Ицо
Предната пък имаше хубави очи 😊 Свят шарен 🌺 -
Без особена връзка със стиха ти (просто не посмях да пиша тия мои глупости под чудесното и толкова лично "В едно друго измерение" ) искам само да отбележа, че мадамата от профилната снимка демонстрира хубави (ама наистина много хубави) крака :D ...
-
Да! Кой се е надявал
Глътнах си корема, бузите, "Лукчето", думите, всичко 😁
Цялата истина е, че направим ли лудия поглед с Юри, нямаме удържане, Ангелче 🥳
Дай ни кудош и ....т.н.🤗 -
Ти си деликатен човек, Юри. Не вярвам да направиш нещо такова умишлено
Ако и да е малко по-червено, ще го отдам на горещата емоция, която ти стоварих изневиделица 😊👍 -
Ирина! 😊
Качих и моята - втора версия
на нашата виртуална среща! 😊
Направих я набързо и дано не съм те изложил и злепоставил с нея! 😊😘😘
Забравих маргаритките, но кроасана е там. 😊 -
Ох, Юри!
Душичка малка, златна!
Сега откъде ще ми извадиш кроасан с маргаритка😘
Дейка, от него тръгна тоз пламък! От кроасана. Емблемчица ни е🥐😘
Силви, гледам я от половин час тайно, но не обаждам! Снимката!
Радвам се на тези усмивки 🤗 -
Ох, умирам от смях! Ама виж и Юри показа бицепс 😁. Така, така ще чакаме и неговата дума.
Благодаря за усмивките, Ирина! -
🤣🤣🤣 Уби ме! От джоба си извадил кроасан и маргаритка...))
-
Разсъблякох се от тази гореща виртуалност! 😊 На профилната снимка. 😊
-
Не ме карай да вадя виртуалните компреси, Принце!!!
Че надвеся ли се ....Не знам 🤣
Аз ги пропъдих, Наде. Но да, от тях дойде идеята 😊 -
Прекрасно е, Ирина! 😍 Как ще се възстановя след тази толкова емоционална виртуалност... не знам! 😍 Ще трябва да работя по въпроса, шоуто трябва да продължи! 😘😘😘
-
Ушко и Зъбчо...Само козелът липсва...
-
Хахахах!
Еййй, поне "лигавичко" да го беше казал
Този път е търсен ефект 🤗
Привет и от мен, Георги!
Дени, хай и не ни се смейте много 🤗 Лека дремчица е😘 -
Бая лигаво, но точно затова ще обери овациите 😜
Аплодисменти и от мен 😋
Поздравявам те :0)) -
🤗
-
Много сме сладички 😁
До просълзяване чак 😍
Купон да има, Наде! Знаеш 💋 -
Толкова живо си ви представих, че ми отиде кафето...В петите...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
