the_ex_girlfriend (Даниела )
19 42
8 sept 2009, 20:15

Среща с Дявола 

  Poesía » Otra
1093 0 4

Беше тъмно...

Нощта бе постлала свойта черна завивка.

Но спомням си смътно

образа на Дявола и неговата зла усмивка.


Стоеше той безмълвен, страшен в ъгъла

и гледаше ме с кървавите си очи.

Готов бе да ме поведе към Пъкъла,

където всеки грешник с греха си гори.


И запитах се какво е мойто прегрешение -

не съм ни лъгала, нито пък някой убила...

Стоях безмълвна, неспособна да взема решение

в кое свое действие грешна съм била.


И тогава Дяволът се извърна към мене и рече:


"На теб ти бе даден живот да живееш,

да оценяш всеки един жизнен миг,

да гориш, но не и да тлееш,

да бъдеш за себе си Велик!


Това бе единствена твоята мисия,

но ти пренебрегна я с лека ръка.

Затова ти си тука орисана

да изкупиш във Ада греха."

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??