Среща с Дявола
Беше тъмно...
Нощта бе постлала свойта черна завивка.
Но спомням си смътно
образа на Дявола и неговата зла усмивка.
Стоеше той безмълвен, страшен в ъгъла
и гледаше ме с кървавите си очи.
Готов бе да ме поведе към Пъкъла,
където всеки грешник с греха си гори.
И запитах се какво е мойто прегрешение -
не съм ни лъгала, нито пък някой убила...
Стоях безмълвна, неспособна да взема решение
в кое свое действие грешна съм била.
И тогава Дяволът се извърна към мене и рече:
"На теб ти бе даден живот да живееш,
да оценяш всеки един жизнен миг,
да гориш, но не и да тлееш,
да бъдеш за себе си Велик!
Това бе единствена твоята мисия,
но ти пренебрегна я с лека ръка.
Затова ти си тука орисана
да изкупиш във Ада греха."
© Даниела All rights reserved.
