18 dic 2020, 13:13  

Среща (с теб)

  Poesía
998 2 2

Във спомен те превръщам на смрачаване,

пак топли капки падат върху теб.

Дъхът ти сладък, дъх от рози е

и болката е тиха, тук съм с теб.

 

За кратко ме погали вятърът,

и ти, за кратко, си при мен.

Присъствието ти омайно-сладко е

сияние от гаснещия ден.

 

Цветята във букет за теб, ухаещи,

подавам ти, с трепереща ръка,

бодлите им – бодили във сърцето ми,

изпускам ги безсилен на пръстта.

 

За кратко си със мене на смрачаване,

сълзите ми пак капят върху теб,

дъхът ти е дъхът на розите,

а болката не стихва, но съм с теб.

 

 

на всички загубили някого

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Èдин Гравън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чувствено пътешествие из дебрите на сърцето. Много е въздействащо.
  • Чувствено и красиво, много. Колко хубаво, че прочетох

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...