18.12.2020 г., 13:13 ч.  

Среща (с теб) 

  Поезия
633 2 2

Във спомен те превръщам на смрачаване,

пак топли капки падат върху теб.

Дъхът ти сладък, дъх от рози е

и болката е тиха, тук съм с теб.

 

За кратко ме погали вятърът,

и ти, за кратко, си при мен.

Присъствието ти омайно-сладко е

сияние от гаснещия ден.

 

Цветята във букет за теб, ухаещи,

подавам ти, с трепереща ръка,

бодлите им – бодили във сърцето ми,

изпускам ги безсилен на пръстта.

 

За кратко си със мене на смрачаване,

сълзите ми пак капят върху теб,

дъхът ти е дъхът на розите,

а болката не стихва, но съм с теб.

 

 

на всички загубили някого

© Èдин Гравън Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чувствено пътешествие из дебрите на сърцето. Много е въздействащо.
  • Чувствено и красиво, много. Колко хубаво, че прочетох
Предложения
: ??:??