Среща (с теб)
Във спомен те превръщам на смрачаване,
пак топли капки падат върху теб.
Дъхът ти сладък, дъх от рози е
и болката е тиха, тук съм с теб.
За кратко ме погали вятърът,
и ти, за кратко, си при мен.
Присъствието ти омайно-сладко е
сияние от гаснещия ден.
Цветята във букет за теб, ухаещи,
подавам ти, с трепереща ръка,
бодлите им – бодили във сърцето ми,
изпускам ги безсилен на пръстта.
За кратко си със мене на смрачаване,
сълзите ми пак капят върху теб,
дъхът ти е дъхът на розите,
а болката не стихва, но съм с теб.
на всички загубили някого
© Èдин Гравън All rights reserved.
