За теб аз толкова много изписах,
а ти не прочете и стих.
Със сълзи всеки ред си подписах
и пак с тях тъгата отмих.
И ето след време те срещам,
случайно по пътя, но обръщам глава.
Така ли трябва да те усещам?
Като минала болка за мойта душа.
Не е ли редно да мога да те погледна в очите
и да се усмихна, за всеки миг незабравим?
И ти да ми кажеш осъществи ли си мечтите,
или чакаш още, все така непоколебим?
Отвори ли си вече сърцето,
или в тайна още го държиш?
Аз го отворих. Не видя ли момчето,
с което си струва да се сравниш?