25 апр. 2009 г., 18:19

Среща след време

874 0 1

За теб аз толкова много изписах,
а ти не прочете и стих.
Със сълзи всеки ред си подписах
и пак с тях тъгата отмих.
И ето след време те срещам,
случайно по пътя, но обръщам глава.
Така ли трябва да те усещам?
Като минала болка за мойта душа.
Не е ли редно да мога да те погледна в очите
и да се усмихна, за всеки миг незабравим?
И ти да ми кажеш осъществи ли си мечтите,
или чакаш още, все така непоколебим?
Отвори ли си вече сърцето,
или в тайна още го държиш?
Аз го отворих. Не видя ли момчето,
с което си струва да се сравниш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...