13 feb 2009, 22:07

Среща със себе си

  Poesía » Otra
1.1K 1 1

Сама със себе си съм пак.

Навън – отново мрак,

а вътре в мене пак е пустош –

опустошена е душата ми от чувства.

 

 

И вместо да заспя дълбоко,

отново мъчи ме жестоко

познатата тъга

и гадна самота.

 

 

Скърбя за трудната съдба,

която си избрах сама,

е, не че съжалявам,

все пак да живея продължавам...

 

 

Да живуркам е точната дума,

да се влача с мъка по друма,

който е стръмен и трънлив –

не е лесно да си жив!

 

 

Не чакам с трепет утрешния ден

и не мечтая нещо да се случи.

Ще бъде, смятам, ден обикновен,

сив, безинтересен, скучен...

 

Така е, като си определен да си на дъното,

когато нямаш на кого да се опреш.

Нервите до крайност са опънати

и не ти пука вече дали ще умреш.

 

Имам родители, но все едно, че ги нямам,

имам дете, но го няма да ми казва „мамо”.

Имам до себе си мъж, на когото не му е до мен,

защото все в проблемите си е вглъбен...

 

Няма смисъл! Просто се уморих отново...

Нямам думи! Не мога да изразя отегчението...

Нямам сили! Дори да довърша стихотворението...

Ех, да имах магическа пръчка – Щрак... И готово...

 

Бих пресъздала света по друг начин,

в него не би имало някой, който плаче,

нито някой, на когото нещо липсва...

Но здравей, реалност! Писна ми от теб, Писна!!!

 

Това е относно живота и реалността.

Да не говорим пък за любовта.

На себе си „лека нощ” пожелавам.

Трябва да спя – утре за работа ще ставам...

 

 

п.с.

Харесва ли ми или не – животът продължава!

 

 

(Чувствам се самотна, тъжна, апатична,

като „кон с капаци”, безразлична,

без мечти, стремежи и копнежи,

безчувствена, изхабена и безлична...)

 

 

Лека нощ, Дари! И бъди отново себе си!

   

                           

                                    С обич:.......... (подпис)

 

 

08.05.2003 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даринка Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...Ще бъде, смятам, ден обикновен,

    сив, безинтересен, скучен...


    Но пък хубаво си го описала, нали?!

    И най-тъмният облак има своите светли очертания!
    Не си спомням къде го прочетох

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...