Среща със смъртта
Звъни се на вратата,
отварям притеснен
мислех, че на банката е
член....
то била смъртта.
О, тъй отпусна ми се душата,
викам: мама, влизай бързо.
Остави навън косата,
подпри я под стрехата,
ела да пийнем по едно,
знам си, че искаш ми душата,
но обърка ти адреса,
при твореца си дошла
погрешка...
Нищо, сядай!
подадох ѝ и чашка.
Пушихме и ганджа,
голичка ми се съблече
галехме се страстно,
мèтал слушахме
захласно.
Чак на сутринта си тръгна тя,
пръжна ми и две яйца..
на вратата каза строго:
Пак ще дойда,
късмет извади,
че съм в отпуска.
но пак ще дойда
(Манчев)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Манчев Todos los derechos reservados
