Feb 18, 2017, 6:50 PM  

Среща със смъртта 

  Poetry » Humour
296 0 4


Звъни се на вратата, 
отварям притеснен
мислех, че на банката е 
член....
то била смъртта. 
О, тъй отпусна ми се душата,
викам: мама, влизай бързо.
Остави навън косата,
подпри я под стрехата, 
ела да пийнем по едно, 
знам си, че искаш ми душата,
но обърка ти адреса, 
при твореца си дошла 
погрешка...
Нищо, сядай!
подадох ѝ и чашка.
Пушихме и ганджа,
голичка ми се съблече 
галехме се страстно,
мèтал слушахме 
захласно.
Чак на сутринта си тръгна тя,
пръжна ми и две яйца..
на вратата каза строго:
Пак ще дойда, 
късмет извади,
че съм в отпуска.

но пак ще дойда
(Манчев)

© Христо Манчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??