18.02.2017 г., 18:50 ч.  

Среща със смъртта 

  Поезия » Хумористична
363 0 4
Звъни се на вратата,
отварям притеснен
мислех, че на банката е
член....
то била смъртта.
О, тъй отпусна ми се душата,
викам: мама, влизай бързо.
Остави навън косата,
подпри я под стрехата,
ела да пийнем по едно,
знам си, че искаш ми душата,
но обърка ти адреса, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??