Среща със стария клас

На средната ни възраст на кризата в средата

пак лятото нас тъй ще събере —

сребро тук-там в косите, релеф, вдълбан в челата —

те грижите издават най-добре.

Един в живота случил — направил кариера,

с жена сърдечна, мила, с две чеда.

Буксува друг на място и бъхта се без вера,

а трети пък споходила беда.

Двамина веч` ги няма, отишли си мърцина,

оставил всеки мъничко дете.

Въздишка ще отроним и ще пролеем вино —

да можеше със нас да са и те!

със спомените школски за даскалите, класния

унасяме се в разговор до мрак.

В годината един път сме в кратко междучасие —

търкулнала се е година пак...