2.12.2015 г., 7:49

Среща със стария клаc

446 0 0

Среща със стария клас

 

На средната ни възраст на кризата в средата

пак лятото нас тъй ще събере —

сребро тук-там в косите, релеф, вдълбан в челата —

те грижите издават най-добре.

 

Един в живота случил — направил кариера,

с жена сърдечна, мила, с две чеда.

Буксува друг на място и бъхта се без вера,

а трети пък споходила беда.

 

Двамина веч` ги няма, отишли си мърцина,

оставил всеки мъничко дете.

Въздишка ще отроним и ще пролеем вино —

да можеше със нас да са и те!

 

със спомените школски за даскалите, класния

унасяме се в разговор до мрак.

В годината един път сме в кратко междучасие —

търкулнала се е година пак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...