25 oct 2007, 23:04

Среща в сенките

812 0 3

Среща в сенките

 

Две фигури, изгубени в нощта,
отделени от света, затворени в себе си,
две души, открили се в деня,
едва в недрата на нощта, открили
спокойствие, отдих и близост копняна.
Две сърца, разделени от реалността,
намират спасение в любовта си.
Малка среща, откраднат миг,
тайна среща в дървесните сенки.
Когато нощта е студена
и светът те гледа със злобно око,
този кратък миг сред сенките
е спасение за тези две души.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сенките винаги са ми били любима тема.Дори замислям да пише книга макар че нямам нужния опит,но Дилянче определено имаш дарба! не съм прочела всичко,но това което видях ми хареса
    Продължавай в същия дух , а аз скоро ще кача и други неща
    Поздравчета
  • Браво!И аз имах подобна идея..:>
  • Чудесен стих!
    Поздравче!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...