25.10.2007 г., 23:04

Среща в сенките

809 0 3

Среща в сенките

 

Две фигури, изгубени в нощта,
отделени от света, затворени в себе си,
две души, открили се в деня,
едва в недрата на нощта, открили
спокойствие, отдих и близост копняна.
Две сърца, разделени от реалността,
намират спасение в любовта си.
Малка среща, откраднат миг,
тайна среща в дървесните сенки.
Когато нощта е студена
и светът те гледа със злобно око,
този кратък миг сред сенките
е спасение за тези две души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сенките винаги са ми били любима тема.Дори замислям да пише книга макар че нямам нужния опит,но Дилянче определено имаш дарба! не съм прочела всичко,но това което видях ми хареса
    Продължавай в същия дух , а аз скоро ще кача и други неща
    Поздравчета
  • Браво!И аз имах подобна идея..:>
  • Чудесен стих!
    Поздравче!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...