geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
22 mar 2016, 21:22  

Среща във времето 

  Poesía » De amor
374 0 6

 

Среща във времето
/Свидна/
Помня малкия пристан, говорещ с вълните,
бриза топъл, погалващ ме с нежни ръце,
фара мигащ, подпрял с рамене висините,
лунен сърп на луната повторно лице.

Помня порива луд, онзи блясък в очите
и сърцето препускащо в бесен галоп,
а смеха ми щастлив, размечтал дълбините,
бе за теб верен знак и любов, и залог!

Помня теб, твоя глас тих и влюбен,
твоя поглед проникнал в душата ми чак,
оня гъдел в стомаха, отново разбуден,
спал на морското дъно в студен полумрак.

Помня тази любов огнедишащо страстна,
на която морето много дни отреди,
но скалата, със нашите букви обрасла,
със забрава покрита, упорито мълчи.

Днес вълните се плискат, напевно повтарят:
тук се срещали някога сродни души,
разделени във времето, мост построили,
да се срещат отново, тъй както преди.

 

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих! "Любов огнедишащо страстна" - много ми хареса. Дай боже всекиму!
  • Благодаря за удоволствието да прочета. Поздрави!
  • Много ви благодаря за оценката!
  • Благодаря за тази отлична творба,Евгения!Като песен се леят спомените,а финалът е като легенда.Поздравления!
  • Поздрави и от мен, много е хубаво!
  • Чудесна техника и топлота струят от това стихотворение, Евгения. Освен финала на творбата, ме впечатлиха и редовете:

    "Помня теб, твоя глас тих и влюбен,
    твоя поглед проникнал в душата ми чак,
    оня гъдел в стомаха, отново разбуден,
    спал на морското дъно в студен полумрак."

    Поздравление за написаното и най-висока оценка!
Propuestas
: ??:??