Среща във времето
Среща във времето
/Свидна/
Помня малкия пристан, говорещ с вълните,
бриза топъл, погалващ ме с нежни ръце,
фара мигащ, подпрял с рамене висините,
лунен сърп на луната повторно лице.
Помня порива луд, онзи блясък в очите
и сърцето препускащо в бесен галоп,
а смеха ми щастлив, размечтал дълбините,
бе за теб верен знак и любов, и залог!
Помня теб, твоя глас тих и влюбен,
твоя поглед проникнал в душата ми чак,
оня гъдел в стомаха, отново разбуден,
спал на морското дъно в студен полумрак.
Помня тази любов огнедишащо страстна,
на която морето много дни отреди,
но скалата, със нашите букви обрасла,
със забрава покрита, упорито мълчи.
Днес вълните се плискат, напевно повтарят:
тук се срещали някога сродни души,
разделени във времето, мост построили,
да се срещат отново, тъй както преди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
