Среща във времето
Среща във времето
/Свидна/
Помня малкия пристан, говорещ с вълните,
бриза топъл, погалващ ме с нежни ръце,
фара мигащ, подпрял с рамене висините,
лунен сърп на луната повторно лице.
Помня порива луд, онзи блясък в очите
и сърцето препускащо в бесен галоп,
а смеха ми щастлив, размечтал дълбините,
бе за теб верен знак и любов, и залог!
Помня теб, твоя глас тих и влюбен,
твоя поглед проникнал в душата ми чак,
оня гъдел в стомаха, отново разбуден,
спал на морското дъно в студен полумрак.
Помня тази любов огнедишащо страстна,
на която морето много дни отреди,
но скалата, със нашите букви обрасла,
със забрава покрита, упорито мълчи.
Днес вълните се плискат, напевно повтарят:
тук се срещали някога сродни души,
разделени във времето, мост построили,
да се срещат отново, тъй както преди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
