Срещи

                                           Ние вече само вечер

                                           като в стара винарна

                                           в спомена се срещаме.

                                       Навън пак цъфтят кестени,

                                        които и друг ще запомни.

                                          Нас времето ни излъга.

                                           И ние лъгахме времето.

                                        Побеляхме, без да се опомним.

                                         Все бързахме за някъде.

                                          Къде наистина останахме?

                                           Дали някой, някога, с нещо

                                           на някого за нас ще напомни...

                                           Но и много далеч да отидем.

                                           От себе си дори да избягаме,

                                           за любовта пак ще си спомним

                                           като оня наивен, остарял стих,

                                           който старият дъб ми припомни.

                                           Ще остане и смехът, и плачът,

                                           радостта и скъбта ще се помни.

                                                  А ние вече поне вечер 

                                                   като в стара винарна

                                                   в спомена ще се срещаме.

                                                                        Wali. (Виолета Томова)