23 jul 2009, 21:29

Срещи

599 0 2

 

 

 

                                                       Срещи

 

                                           Ние вече само вечер

                                           като в стара винарна

                                           в спомена се срещаме.

                                       Навън пак цъфтят кестени,

                                        които и друг ще запомни.

                                          Нас времето ни излъга.

                                           И ние лъгахме времето.

                                        Побеляхме, без да се опомним.

                                         Все бързахме за някъде.

                                          Къде наистина останахме?

                                           Дали някой, някога, с нещо

                                           на някого за нас ще напомни...

                                           Но и много далеч да отидем.

                                           От себе си дори да избягаме,

                                           за любовта пак ще си спомним

                                           като оня наивен, остарял стих,

                                           който старият дъб ми припомни.

                                           Ще остане и смехът, и плачът,

                                           радостта и скъбта ще се помни.

                                                  А ние вече поне вечер 

                                                   като в стара винарна

                                                   в спомена ще се срещаме.

                                                                        Wali. (Виолета Томова)

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Светлана.Ти имаш вродено чувство за поезия,затова и коментарите ти са ценни.В това стихотворение ИМА ИГРА НА ДУМИ,около ПОМНИ-запомни,припомниунапомни и т.н. Но трябваше да го подскажа някак чрез заглавието,хората не са длъжни да го забележат.Wali.
    /Виолета Томова/
  • " Дали някой, някога, с нещо

    на някого за нас ще напомни..."

    ...спомени и забрава... образи, дето времената отнасят,но... понякога не успяват... Някои хора са като дъбовите дървета- здраво стъпили в пръстта и мощно впили клони в небето...а наоколо-пълно с млади филизи- така чрез тях "бягаме" от себе си Невероятен стих! Достави ми огромно удоволствие!
    И ако разреши-страхотна снимка - Благодаря ти!))))))

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...