Срещи
Срещи
Ние вече само вечер
като в стара винарна
в спомена се срещаме.
Навън пак цъфтят кестени,
които и друг ще запомни.
Нас времето ни излъга.
И ние лъгахме времето.
Побеляхме, без да се опомним.
Все бързахме за някъде.
Къде наистина останахме?
Дали някой, някога, с нещо
на някого за нас ще напомни...
Но и много далеч да отидем.
От себе си дори да избягаме,
за любовта пак ще си спомним
като оня наивен, остарял стих,
който старият дъб ми припомни.
Ще остане и смехът, и плачът,
радостта и скъбта ще се помни.
А ние вече поне вечер
като в стара винарна
в спомена ще се срещаме.
Wali. (Виолета Томова)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
Невероятен стих! Достави ми огромно удоволствие!
