28 ene 2021, 21:27

Срещи

  Poesía » Otra
1.1K 5 9

Животът, сякаш скрит е във неделите,

и слънчево препича в понеделника.

Дори и свъсен, го намираш по терасите на вторника, 

а в сряда примирен седи до тебе.

Животът, сякаш скрит е във разделите,

в четвъртък ти прилича на сираче,

до петъка, скъсил си му крачолите - 

вали дъждът, а той по тротоари смело крачи,

а в съботата - тихо зад вратата плаче.

Животът, сякаш се изнизва в песъчинките,

на миналото в прахоляка се заравя.

И гледаш го,  най- главен е по филмите,

за миг изпуснал си го - бързоного е юначе.

Животът е в несбъднатото, в тъжното,

в ръмящите сълзи, преливащи в сърцето,

и в онова най- скъпото, най- свидното :

в очите на обичано сираче,

по миглите на младата девойка,

в браздите по лицето на старица,

и в мъничките длани на спящо пеленаче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав и от мен!
  • Здравей, Безжичен!
    Ами не съм изчезнала, но признавам, последните две години нарамих повече от няколко дини под една мишница..... Така че, освен да отскоча за малко да надникна тук, за да разбера кой как е, друго не можех да направя.
    Напоследък нещата започнаха дасе нормализират и се надявам вече да присъствам по-често тук, къде с "дразнещите" ми коментари, къде с някой написана щуротия...Поздрави!
  • LiaNik, къде изчезна?
  • Поздравления! Хубаво е
  • Лия, пропуснала съм го, много е истинско! Усетих го.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...