28.01.2021 г., 21:27

Срещи

1K 5 9

Животът, сякаш скрит е във неделите,

и слънчево препича в понеделника.

Дори и свъсен, го намираш по терасите на вторника, 

а в сряда примирен седи до тебе.

Животът, сякаш скрит е във разделите,

в четвъртък ти прилича на сираче,

до петъка, скъсил си му крачолите - 

вали дъждът, а той по тротоари смело крачи,

а в съботата - тихо зад вратата плаче.

Животът, сякаш се изнизва в песъчинките,

на миналото в прахоляка се заравя.

И гледаш го,  най- главен е по филмите,

за миг изпуснал си го - бързоного е юначе.

Животът е в несбъднатото, в тъжното,

в ръмящите сълзи, преливащи в сърцето,

и в онова най- скъпото, най- свидното :

в очите на обичано сираче,

по миглите на младата девойка,

в браздите по лицето на старица,

и в мъничките длани на спящо пеленаче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав и от мен!
  • Здравей, Безжичен!
    Ами не съм изчезнала, но признавам, последните две години нарамих повече от няколко дини под една мишница..... Така че, освен да отскоча за малко да надникна тук, за да разбера кой как е, друго не можех да направя.
    Напоследък нещата започнаха дасе нормализират и се надявам вече да присъствам по-често тук, къде с "дразнещите" ми коментари, къде с някой написана щуротия...Поздрави!
  • LiaNik, къде изчезна?
  • Поздравления! Хубаво е
  • Лия, пропуснала съм го, много е истинско! Усетих го.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....