Срещнах те... Стихът ми те обикна...
Срещнах те... Стихът ми те обикна.
Ден след ден копнежът се усилва.
На зова, ах, как да не откликна.
В нощите без теб тъга ме жилва.
Ден след ден копнежът се усилва.
Липсваш ми, щом твоят лик го няма.
Погледът ти искрено ме милва,
словото ти е със нежност пряма.
Липсваш ми, щом твоят лик го няма,
липсва ми усмивката ти чиста.
Моята икона ти си в храма,
вярата ми в любовта, лъчиста.
Липсва ми усмивката ти чиста,
искам с топлина да те достигна.
Чувствено пред теб ще се разлистя...
Срещнах те... Стихът ми те обикна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados
