21 nov 2017, 11:10

Сродна душа

  Poesía
869 1 23

Земята трепери от толкова хора!

Тежи ѝ. Гърчи се от напрежение!

А аз търся моят човек.

Мержелее ми от умора.

Май го търся вече век...

Дали пък не е някакво видение?

Имали подобен на мен?

Къде е? Зова го всеки ден!

Тъкмо ми се стори, че го намирам

и от разочарование примирам!

Е! Не съм пък уникална!

Със сигурност имам сродна душа!

Диря я с упоритост похвална!

Няма я и не мога да се утеша!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Препрочитам тия коментари и душата ми се пълни с обич и благодарност! Към всички ви! Каква късметлийка съм само! Благодаря ви!
  • Благодаря Ти! И мен ме има някъде там
    Но ти знаш, че всяка нощ си има утро
    Както всеки календар си има дни, както дните пълни са със нас, тъй и нашето е нейде там, просто още не изгряло
    Пък може и да сме се родили по свечеряване, и да ни е отредено да изсънуваме живот в мечти.!
  • ОК.
  • При мен често настъпва облекчение, когато разбера причината за начинът, по който се чувствам. Не си сама. Усетих теб през себе си и...се споделих. Сега се радвам, че събра силите си и .... ще чакам да ни напишеш нещо...
  • Не си ми досадила! Написаното беше интересно и ново за мен, всезнайката! Страшно ми хареса. Сега разбирам какво ми се случва и се чувствам по-добре. Сякаш позакърпи кърящите ми вени и ми даде сили. Благодаря ти.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...