24 jul 2008, 11:35

Сродни души

2.2K 0 2
Тя затваря  очите си...
опитвайки да намери частица от него,
някъде дълбоко в себе си.
Поемайки въздух...
 често го усеща край  нея
като полъх от морския бриз,
като сияние на сутрешното слънце,
което ще свети завинаги в сърцето й!
Неговата любов я обзема,
както нежното цвете с аромата си!

"Аз зная, че те има!
Ти си част от мен и само Ти
можеш да запълниш тази празнота!"
Толкова близо до сърцето й,
и същевременно толкова далеч от нея...
"Но аз зная, вярвам,
че ще дойде денят на нашето дългоочаквано щастие!"

Просто Времето трябва да изрече своята тежка присъда,
а те  трябва да дадат надмощие на Търпението,
за да могат да изчакат този момент!
Ще дойде денят, в който сродните души -
еднакви като две капки вода,
разбиращи се без думи
ще запълнят взаимната си празнота!

Той затваря отново очите си...

Вслушвайки се във вътрешния глас,
изричащ нежно името му,
по начина, по който не е и мечтаел.
"Ти си там, зная, усещам те често...
u oчаквам деня, в който Ти, да, само Ти

би могла да заемеш тази част в сърцето ми,
определена Само и Единствено за Теб!" 


...Кои ли са те?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нежност Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...