droplet (Нежност)
7 22
Jul 24, 2008, 11:35 AM

Сродни души 

  Poetry » Love
1801 0 2
Тя затваря  очите си...
опитвайки да намери частица от него,
някъде дълбоко в себе си.
Поемайки въздух...
 често го усеща край  нея
като полъх от морския бриз,
като сияние на сутрешното слънце,
което ще свети завинаги в сърцето й!
Неговата любов я обзема,
както нежното цвете с аромата си!

"Аз зная, че те има!
Ти си част от мен и само Ти
можеш да запълниш тази празнота!"
Толкова близо до сърцето й,
и същевременно толкова далеч от нея...
"Но аз зная, вярвам,
че ще дойде денят на нашето дългоочаквано щастие!"

Просто Времето трябва да изрече своята тежка присъда,
а те  трябва да дадат надмощие на Търпението,
за да могат да изчакат този момент!
Ще дойде денят, в който сродните души -
еднакви като две капки вода,
разбиращи се без думи
ще запълнят взаимната си празнота!

Той затваря отново очите си...
Вслушвайки се във вътрешния глас,
изричащ нежно името му,
по начина, по който не е и мечтаел.
"Ти си там, зная, усещам те често...
u oчаквам деня, в който Ти, да, само Ти
би могла да заемеш тази част в сърцето ми,
определена Само и Единствено за Теб!" 


...Кои ли са те?

© Нежност All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??