Днес за мен е просто тъжен ден,
от онези, в които ти си до мен.
Нервно ми е, изпитвам някаква тъга,
успокоява ме отново твоята ръка.
Не зная как го правиш, но ми кажи,
появяваш се в точните моменти...
Щом поредният ми разбие сърцето,
ти с нежни длани докосваш ми лицето.
Стоиш в сянка и чакаш мига,
да избършеш поредната ми сълза...
И знам, че съм влюбена във този мъж,
той ми действа като пролетен дъжд.
Писна ми да вярвам на мъжките лъжи,
знам, че хиляди пъти ме предупреждава и ти,
че вие, мъжете, така сте лъжели всички жени,
че само аз не съм го заслужавала, каза ми ти.
И край! Спирам да търся любовта...
Със теб ще бъда от сега...
Точно теб ще обичам, докато срещна голямата любов!
Точно с теб ще започна един живот - различен и нов!
Нищо сериозно - сключихме сделка със тебе просто така.
Никаква любов!... Ще сме заедно, докато всеки срещне ‘човека'.
И без друго и на двамата не ни провървя, кофти съдба,
не че те обичам, но да престанат да ни наричат ‘двойка'
Моят най-добър приятел, моята дясна ръка,
с теб винаги се разбираме само по погледа.
Нека с теб започнем всичко на шега,
майната й и без друго не струва любовта.
Точно с теб започваме сега...
Пък докато ни е писано, ще сме двама...
© Диди Георгиева Todos los derechos reservados