Днес за мен е просто тъжен ден,

от онези, в които ти си до мен.

Нервно ми е, изпитвам някаква тъга,

успокоява ме отново твоята ръка.

Не зная как го правиш, но ми кажи,

появяваш се в точните моменти...

Щом поредният ми разбие сърцето,

ти с нежни длани докосваш ми лицето.

Стоиш в сянка и чакаш мига,

да избършеш поредната ми сълза...

И знам, че  съм влюбена във този мъж,

той ми действа като пролетен дъжд.

Писна ми да вярвам на мъжките лъжи,

знам, че хиляди пъти ме предупреждава и ти,

че вие, мъжете, така сте лъжели всички жени,

че само аз не съм го заслужавала, каза ми ти.

И край! Спирам да търся любовта...

Със теб ще бъда от сега...

Точно теб ще обичам, докато срещна голямата любов!

Точно с теб ще започна един живот - различен и нов!

Нищо сериозно - сключихме сделка със тебе просто така.

Никаква любов!... Ще сме заедно, докато всеки срещне ‘човека'.

И без друго и на двамата не ни провървя, кофти съдба,

не че те обичам, но да престанат да ни наричат ‘двойка'

Моят най-добър приятел, моята дясна ръка,

с теб винаги се разбираме само по погледа.

Нека с теб започнем всичко на шега,

майната й и без друго не струва любовта.

Точно с теб започваме сега...

Пък докато ни е писано, ще сме двама...