Сряда
Каква е тази безпрецедентна категоричност!
Та аз - която съм вятърничава и в петите
и задълго не мога и себе си да обичам,
нито знам след минута ще пея ли или "ритам",
дето по детски вниманието си не задържам
колкото се държи пеперудата върху цвете
и чудатите явления ми дотягат бързо,
а чувствата ми рояци са, но все еднодневки -
чак до днешния ден, след толкова есени вече
не намирам зрънце логичност във постоянството,
с което само ТИ, един и същи, привличаш ме!
Океан и вулкан, така различни сме, Страннико!
Ти - необятен и властен, търпелив, своенравен,
приласкаващ русалки във чистите свои води;
аз - активно изригващ наивен ентусиазъм
и подвеждаща, временна кротост във кратер сълзи.
А не бе нужно да плетеш мрежа, за да ме "вържеш",
че сама пуснах милиони невидими нишки,
до една обикалят света, но в Тебе се свързват.
Безсилна ли съм да ги прережа? Или не искам!
Мисля, двама сме неоспоримо доказателство -
не съществуват непреодолими различия,
където царят уважение, прошка и радост -
там безусловно и искрено властва обичане!
© Таня Донова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Как сте, група? Браво, Танче, все така можем да се учим на слово от теб...Адри, не е редно някак си-с едната моя любимка живееш, ама и другата не си я даваш
-
Ей, Адри, нищо покрито не остава скрито! Разбира се, че за теб! Радвам се, че се отби!
Вал, последното ти твърдение не мога да отрека. Видя ли любовта на живо... -
За мен го написа ,признай !
Много ми хареса,Танче ! -
Таничка, струва ми се, на Валето не му се понрави това, че липсват русалки. Следващия път ще го цамбурна насред макроокеан, пълен с всякакви размери и цветове опашчици!
Вал, зарежи ги любовните проявления, те са ясни. Дручко си е да видиш любовта наживо, дет' се казва! Ама ти явно си я видял де, щото последните ти стихчета, до едно са очарователни! -
Има и усмихнати хора, Вал!
Къде видя тези сърдити лелки? -
Ентусиазиран ми се виждаш... Е, това ще поохлади очакванията ти
Представи си за миг, любовта да е видима!
Светът би изглеждал тогава
ефирна, желана и чудна градина
от порив светлинен огряна.
Денем въздушните микрочастички
край тебе с неонови стъпки танцуват,
току си подсвирне ветрецът с устичка
и те закачливо по него се втурнат.
Няма дъждовници; облачни котенца
примъркват гальовно и спуснат къделки,
покрият земята със пухкави локвички
и светне небето с пречистена нежност.
Струни на арфа у ловки щурчета
насищат с блаженство слуха ти;
срещаш засмени девойки, момчета
на всякаква възраст – младежи в духа си.
А нощите дълги, но все недостатъчно,
ухаят на чувствени ласки и... друго,
целувки, препълнили трепетни кладенци,
неспирно извират, неспирно будуват.
Ходиш, а сякаш вълнички те люшкат,
отвътре така ти е леко и плавно.
Представи си за миг, светът че е сгушен
в любовната сладка омайност... -
Ся що ме съкаш пак да пиша?!
-
Вале, нали си мой човек, ще ти призная нещо лично. Много се ядосвам на две неща - когато дамите гръмко афишират своята независимост, неприкосновеност и че са "голямата работа" или другата крайност, когато обявяват с фанфари многострадалността си. На себе си също се ядосвам, когато го правя и аз! Но нали знаеш, емоционални сме си и от време на време ни е простено да се вживяваме и театралничим! Агънце съм, ами, освен когато не съм нещо друго Благодаря за усмивките!
ПП Ако не искаме нищо, как ще знаете какво искаме?!
Карина!
Ани!
Ева!
Илко!
Драго ми е, че сте тук! Приемете благодарността ми! -
Ееее..., много хубаво...!!!
"Океан и вулкан, така различни сме, Страннико!
Ти - необятен и властен, търпелив, своенравен,
приласкаващ русалки във чистите свои води;
аз - активно изригващ наивен ентусиазъм
и подвеждаща, временна кротост във кратер сълзи." -
Благодаря за тези две торнада, които ме завъртяха, завихриха и се разпознах в тях!
-
Космически ли?! Тази вечер в автобуса драснах нещо, което не мислех да публикувам, но ти ме принуждаваш просто...
Никой не може да вземе част от мен, никой!
Мене ме взимат цялата!
Само дето не съм лека! Никак!
И малко приличам на изтезание!
Първо не мога да гарантирам,
че както трябва правя нещата.
Е, поне нещо е повече от сигурно,
мотивът ми е добър и не липсва меракът.
Второ, може да си безупречен,
но веднъж стига да се издъниш,
заминаваш в девета глуха!
Моли се, никога да не разбера, ако лъжеш!
Трето, имам проблеми със чувствата,
кротко не мога да те обичам,
тъй че едва да усещаш присъствието ми.
Любовта ми "разкъсва" всичко.
Четвърто, през тръни не може
дори на ръцете си да ме носиш,
нямам нищичко общо със розите,
затова убода ли се, Бог да ти е на помощ!
Пето, но не последно,
тялото ми върви в комплект с душата!
Избирай, или да изчезнеш безследно,
или взимаш сърцето ми, плюс добротата!
Валери, много мили думи и съм ти изключително признателна!
Раде, дай Боже, повече жени да срещнат поне по един мъж, който да покрие "критериите" им! Благодаря ти, миличка!
Брезар, теб какво да те правя?! Какво е това пренебрежително отношение към стиховете ми? Половин час!... Как не ти се откъснаха от сърцето поне час-два, а! Дано тазвечерната "страхотия" те постресне малко, та следващия път да си по-дащен на време! Благодарих ли ти? Смятай го за сторено! -
Тане, лирическата ти вече е осъзнала, че не е дете, дори девойка вече не е, а зряла жена, която знае какво иска. И е малко уморена, затова се приютява в постоянството като в уютно...диванче.Пък мъжете - представата ни за тях почти винаги е нереална!Почти никога не покриват очакванията ни, както може би и ние техните.
-
Половин час броих!Авторът наистина се е постарал със сричките. Относно съдържанието... там нещата са кристално ясни.
-
Абе, аз знам какво те интересува, ама ще си трайкам! Пляс-пляс
Ели!
Ел!
Мерси на всички! -
Проницателен си, Вал, що се отнася до експеримента. Точно тук идеята ми беше всеки стих да има не повече, нито по-малко от 15 срички и мисля, че се получи.
Колкото до мъжа, някои неща са необясними
А русалките... Оторизиран техен представител съм пред човеците!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ти да не забегна по чужбината нещо? Или те тресна любовта и сайта "кучета го яли"?
Баш ми е драго да те видя! Сърце широко, място за любимци да искаш!