Сряда
Каква е тази безпрецедентна категоричност!
Та аз - която съм вятърничава и в петите
и задълго не мога и себе си да обичам,
нито знам след минута ще пея ли или "ритам",
дето по детски вниманието си не задържам
колкото се държи пеперудата върху цвете
и чудатите явления ми дотягат бързо,
а чувствата ми рояци са, но все еднодневки -
чак до днешния ден, след толкова есени вече
не намирам зрънце логичност във постоянството,
с което само ТИ, един и същи, привличаш ме!
Океан и вулкан, така различни сме, Страннико!
Ти - необятен и властен, търпелив, своенравен,
приласкаващ русалки във чистите свои води;
аз - активно изригващ наивен ентусиазъм
и подвеждаща, временна кротост във кратер сълзи.
А не бе нужно да плетеш мрежа, за да ме "вържеш",
че сама пуснах милиони невидими нишки,
до една обикалят света, но в Тебе се свързват.
Безсилна ли съм да ги прережа? Или не искам!
Мисля, двама сме неоспоримо доказателство -
не съществуват непреодолими различия,
където царят уважение, прошка и радост -
там безусловно и искрено властва обичане!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Донова Все права защищены
Много ми хареса,Танче !