30 ago 2016, 22:14

Стаен

Poesía

945 4 16

под сивия валяк на властно небе,
потеглих след мисъл студена и тиха...
а съвестта прокрадна се отвред,
превърната в разкрИвена усмивка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Елка (Елка Тодорова)

Съвестта е съдник! Поздрави!

2018-12-10T20:08:18+02:00
yankova41 (Йонка Янкова)

Младен чудесно е .Синхрон, на действия,, мисълта разкривената усмивка, невероятен изказ. С толкова малко думи казани много неща.

2016-11-27T11:50:05+02:00
limeruna (Йоана)

Така да въздействаш...

2016-09-12T00:21:34+03:00
aleksandra79 (Анелия Александрова)

Точно и ясно, в типичния за тебе стил.

2016-09-10T21:28:59+03:00
rumbic (Руми)

Разпознаваем си, Младене! И с името ти и без него, просто, това си ти!
Дори и в четири реда, успяваш да изкажеш съществени изрази! Сърдечен поздрав от мен и честит Ден на Съединението!

2016-09-06T12:08:35+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0