Aug 30, 2016, 10:14 PM

Стаен

  Poetry
944 4 16

под сивия валяк на властно небе,
потеглих след мисъл студена и тиха...
а съвестта прокрадна се отвред,
превърната в разкрИвена усмивка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съвестта е съдник! Поздрави!
  • Младен чудесно е .Синхрон, на действия,, мисълта разкривената усмивка, невероятен изказ. С толкова малко думи казани много неща.
  • Така да въздействаш...
  • Точно и ясно, в типичния за тебе стил.
  • Разпознаваем си, Младене! И с името ти и без него, просто, това си ти!
    Дори и в четири реда, успяваш да изкажеш съществени изрази! Сърдечен поздрав от мен и честит Ден на Съединението!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....